La Jetée (букв. превод: Кеят) е френски романтичен фантастичен филм от 1962 г., режисиран от Крис Маркър по сценарий на Крис Маркър. Премиерата на филма във Франция е на 16 февруари 1962 г.
La Jetée е френски експериментален научнофантастичен, който заема уникално място в историята на киното. Продължаващ едва около 28 минути, филмът е изграден почти изцяло от статични фотографии, свързани чрез глас зад кадър, звук и музика. Въпреки минималистичната си форма, La Jetée е едно от най-влиятелните произведения за времето, паметта и съдбата, вдъхновило десетки по-късни филми, сред които и „Дванайсет маймуни“ (1995).
Действието се развива след опустошителна ядрена война, превърнала Париж в руини. Оцелелите живеят под земята, където учените отчаяно търсят начин да осигурят бъдеще за човечеството. Единственият възможен изход изглежда е пътуването във времето — към миналото или бъдещето, за да се открие спасение. Главният герой е мъж, белязан от силен спомен от детството си: момент на наблюдателната площадка на летище „Орли“, свързан с лицето на непозната жена и сцена на внезапно насилие. Именно тази изключително ясна памет го прави подходящ за опасните експерименти с времето.
Докато е изпращан назад и напред във времето, мъжът преживява фрагменти от живот, любов и загуба, като постепенно започва да осъзнава, че спомените не са просто убежище, а капани, в които минало, настояще и бъдеще се сливат. Историята изследва неизбежността на съдбата, силата на образите и крехкостта на човешкото съществуване.
Крис Маркър използва радикално различен подход, превръщайки La Jetée във фотографски разказ с кинематографична душа. Статичните изображения не ограничават емоцията — напротив, те я усилват, принуждавайки зрителя да вглежда, да запомня и да усеща времето като застинал момент. Режисурата е поетична, философска и меланхолична, а единственият кратък момент на истинско движение във филма има изключителна сила именно заради своята рядкост. Звукът, музиката и гласът зад кадър изграждат хипнотично преживяване, което наподобява спомен или сън, от който не можеш да се събудиш напълно.
Въпреки липсата на традиционно движение и диалог, актьорската игра в La Jetée е дълбоко въздействаща. Емоциите се предават чрез погледи, пози и изражения, уловени в неподвижни кадри. Главният персонаж излъчва вътрешна тъга, объркване и копнеж, докато женският образ се превръща в олицетворение на спомена, любовта и недостижимото време. Поддържащите фигури — учените и наблюдателите — създават усещане за студена, безлична власт, контрастираща с интимността на личните преживявания.
La Jetée е уникално кинематографично преживяване, което доказва, че киното не се нуждае от движение, за да бъде дълбоко емоционално и философски силно. Това е филм за паметта като проклятие и спасение, за любовта, която съществува извън времето, и за неизбежността на съдбата. Кратък, но изключително плътен, La Jetée остава вечна класика, която продължава да вълнува, вдъхновява и провокира размисъл повече от половин век след създаването си.
